Последни истории

Думите – всяка сутрин ги подрежда в ума си, шлифова ги и им придава блясък. Неусетно ги запаметява. Те действат като компютърен вирус, навлизайки в мозъка и размножавайки се, свързвайки се с други думи и оставяйки следи в съзнанието подобно на натрапчиви мелодии или стихотворения. Важно е изреченията да бъдат без грешка. Нейната задача е да комуникира с другите и да им обяснява това, което виждат пред себе си. Без нея те нямаше да разберат какво наблюдават; щяха просто да минат покрай всичко, без внимание към детайлите, потопени в собствените си мисли, където всичко започва и завършва.

Разбира се, тя не говори от свое име или от първо лице – това би било твърде сложно; вместо това представя знанията си за хората чрез книги, които те няма да прочетат или проучвания, до които никога няма да стигнат. Тя играе ролята на посредник. Говори от името на нещо по-голямо и колективно, което реално няма граници. Опитва се да формулира ясни изречения дори когато трябва да спомене неща останали неопределени или нерешени. Понякога когато е уморена и забелязва как слушателите й започват да губят интерес – разсеяни са и говорят за храна или следобедна дрямка – тогава прибягва до импровизация. Само така успява временно да задържи вниманието им още малко време. Изреченията в главата ѝ наподобяват топчета меко тесто; мислите там не са нейни - тя ги генерира по необходимост.