Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание

Прекратяването на наказателното производство не е ново явление в българското процесуално право. То има своето присъствие както в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (който вече не е в сила), така и в последвалите процесуални закони – НПК от 1952 г. (отменен), НПК от 1974 г. (отпаднал) и действащия НПК.

Тази процедура се определя като обща категория в наказателнопроцесуалния контекст, тъй като намира приложение във всички етапи на делото и изисква някои уточнения:

На първо място, настоящият анализ се фокусира единствено върху прекратяването на наказателното производство по време на съдебните заседания при първа инстанция. Причината за това решение произтича от особеностите и основните проблеми, свързани с практиката и теорията относно прекратяване на производството именно в този стадий на съда. Освен това предпоставките за прекратяване и процедурите са почти идентични както за дела в първата инстанция, така и за тези във въззивната или касационната.

На второ място, разглеждането обхваща само случаи на прекратяване на производства по дела с общ характер през първоначалната съдебна фаза. Основните причини затова са следните:

Специфичните основания за спиране на частни дела, описани в чл. 24, ал. 5 от НПК, вече са били детайлно проучени в научната литература.

Общите основания за прекратяване според чл. 289, ал. 1 връзка с чл. 24, ал. 1 точки 2 до 10 НПК имат редица уникални характеристики , които заслужават самостоятелно разглеждане.

Вероятно някои от представените аргументи няма да бъдат считани за безспорни истини; обаче ако те предизвикат академична дискусия, една от целите на този труд ще бъде постигната успешно.