Произход на названията склави и готи, българи и унни

Всеки, който изследва произхода на българите, неминуемо попада на въпроса за етнонима "словене", споменат в старобългарските текстове, и как той се свързва с термина "склави", използван в гръцките и латински хроники, както и с "саклаб" от персо-арабските записки. Въпреки многогодишните дискусии по темата, значението на тези термини и степента на тяхната различност или идентичност остава неясна дори за съвременните историци и езиковеди.

Днес някои учени приемат без допълнителни доказателства, че склави и словене представляват едно и също название единствено въз основа на сходството между думите. Тези теории обаче често се базират само на предположения и несериозни опити за интерпретации, а понякога дори са плод на прекалени лингвистични манипулации.

За разбирането на името склави е важно да разгледаме неговото приложение. От една страна, в историческите извори то е употребявано отделно от българи; очевидно става дума за различна група хора. Но има случаи, когато терминът склави е приложен към самите българи. Тази противоречива употреба подсказва, че склави не трябва да се счита за етноним.

Взаимоотношението между българските етноними и понятието склави играе ключова роля при установяване истината относно произхода ни. Предположението за равнозначността между словене и склави служи като основа за много от теориите относно езика, културната принадлежност и идентичността на българите през вековете. В настоящото изследване са анализирани конкретни данни относно значението на термина склави с примери от летописите; макар не всички примери да могат да бъдат изброени тук, достатъчно количество може да осветли връзката му със структурата на българската държавна администрация.

Всички посочени факти касаются названието готи – предшественика или синонима му. Склавите всъщност наследяват концепцията готи в историческите документи; някоя информация директно заявява, че готите и славяните представляват едни й същи народности. И двата термина не функционират като етнонимии; вместо това те описват социалния статус в контекста административната система сред унионните народности включително болгарite . Това твърдение е подкрепено чрез множество примери представени в книгата - подобен тип система можем да открием при древните балкански народи като хети , лувийци , минойци , микенци , пеласги , етруски , мизи , траки , скити και сармати .