Краят на Втората руска революция

В края на 80-те и началото на 90-те години настъпи т.нар. „край на комунизма“, който бе осъден като „престъпен режим“. На негово място се появи новата концепция за „демокрацията“ (или „нормалната държава“). Очаквахме, че демокрацията ще донесе мир и общ просперитет. В този период обаче забравихме важен факт – Атинската демокрация в античността е била свързана с постоянни войни, като през две от три години Атина е била във конфликт, а няма нито един десетгодишен период без война.

Днес наблюдаваме, че въпреки разпадането на основната "заплаха за световния мир" под формата на власт, конфликтите не са изчезнали. Възниква един вечен въпрос: Откъде произлиза войната – най-голямото зло в историята? Явно причините не идват само от "злите" идеологии; те могат да извлекат ползи дори от така наречените "доброжелателни" идеи. Как може през XXI век да бъде създадена нация с идеология от първата половина на XX век - подкрепяна от глобалистки сили - освен чрез конфликти?

Този философско-исторически проблем стои в основата на настоящето изследване относно руско-украинските отношения в тяхната историческа перспектива.