Към езерото

След "Граница", Капка Касабова продължава своята Балканска четирилогия с новата си книга „Към езерото“. Тя е посветена на Охридското и Преспанското езеро, разглеждайки видимите и невидимите граници, семейната памет и местата, където личните съдби са неразривно свързани с по-голямата история.

Охридските и Преспанските езера се считат за едни от най-древните в Европа. Въпреки че са свързани чрез подземни води, те са разделени от политически бариери и се намират в планинския триъгълник между Северна Македония, Албания и Гърция – район богат на стари пътища, църкви, миграции, империи, войни и разнообразие от култури. Касабова се връща към тези езера с намерението да открие корените на майчиния си род; обаче нейното изследване бързо надминава рамките на семейството.

По време на своето пътешествие тя събира разказите на хора чийто живот е повлиян от близостта до езерата: рибари, монаси, лечители, пазачи، поети и потомци на изгнание или конфликти. Наративите им включват лични травми , политическо насилие , местни легенди , древни вярвания както и ежедневната устойчивост на онези живеещи в граничните райони.

„Към езерото“ представлява пътешествие из един от най-красивите но същевременно раними региони на Балканския полуостров. Също така това е книга за начина по който мястото резонира у човека. Касабова пише със забележителна чувствителност към природата ، языка و паметта， превръщайки географията в морално 及 эмоционално преживяване. Историята разглежда теми като раздялата και взаимовръзката， наследствена болка和 потенциалното помирение， тъмните води на миналото 和 светлината която все още ги огрява.