Вещно право

След Освобождението на България, в първата половина на миналия век, българското вещно право беше значително развити както в законодателен, така и в теоретичен аспект. Основавайки се на френските модели от началото на същия век, страната успя да формира свое собствено вещно право. За съжаление, този положителен напредък бе прекъснат от настъпилите промени след 1944 г., когато социалистическото законодателство постави вещното право в периферията поради отказа от частната собственост.

С преминаването към демократично управление и особено след приемането на Конституцията през 1991 г., стана необходимо да се разработи ново вещно право. То черпи вдъхновение от предишното българско законодателство до 1944 г., но взема под внимание и промените в европейската практика относно правото върху частна собственост и различните видове собственици – държавни и общински.

Смятам за нужно написването на изследване за съвременното българско вещно право, тъй като то е напълно регламентирано. Това означава не само изпълнение на задълженията според Конституцията, но и наличието на завършена нормативна база за научни дискусии.

Досега обаче не са били разглеждани важни аспекти свързани с териториалното устройство или кадастъра за трите фонда в страната ни като част от българското вещно право. Тези елементи влияят значително върху субективните права върху имоти и сградите и могат да доведат до сериозни последици за правата на заинтересованите страни. Поради това е необходимо теоретичното обсъждане на тези теми да бъде включено във възгледа по въпросите у нас, подобно каквато практика вече съществува в Европа.
Александър Джеров