Обществен еXperiment

Запознайте се с Марто К, който обитава тъмните коридори на несъзнаваното. Имаме нов герой! Той е тук с мрачен ентусиазъм и се движи в области не толкова на забраненото, а по-скоро на неприемливото. Това е Мартин К., отдавна не сме имали такъв персонаж – романтичен, привлекателен и решителен да ни разкрие всичко за своите преживявания. Той оспорва гнетящата самота и нашата самоизолираност.

Такъв герой ни беше нужен много, и вече го имаме. Въпреки че напомня малко на Йозеф К. от Кафка, той определено не е беззащитен; борейки се срещу всякакви опити да бъдем въвлечени в банални кафкиански ситуации, готов е да реагира остро - както лаещо, така и хапещо!

„Общественият експеримент" като жанр съществува отдавна, но Мартин Карбовски придава уникалност на подхода си. Успява едновременно да бъде участник и наблюдател в собствените си проекти; колкото е строг към света около него, толкова е искрен спрямо себе си. Темата за откровението винаги е била важна сред писателите – какво можем да споделим? Колко дълбоко можем да проникнем? Марто К. достига далеч зад границите на автобиографията или литературата сама по себе си.

Той разглежда обществените теми чрез лични истории със завидно лекота; когато четете за неговия свят - сюжетите стават част от реалността му без усилия те сами да я оформят допълнително.

Мартин пише своята биография като част от социалните свои експерименти: "Истината за света лежи не в историята или социологията", казва Пърсиг – тя произлиза именно от биографичния опит. С тази книга Карбовски възстановява две надежди у мен: професионалната вярност към репортажа като форма все още живееща през талантливия разказвач; докато четеш книгата ти позволява ярко визуализиране на местности и хора.

Втората надежда касае поколението ни – дали принадлежим към загубено поколение или просто сме генерация „загубеняци". Четете внимателно и анализирайте сами! И двамата с Марто имаме своето мнение относно това.

Нека завършим с размислите върху екзистенциализма: Киркегор описва Дон Жуан като наслаждаващ се субект; ние говорим за наблюдатели над живота – истинската цел може би e Вселената да се огледа в нас самите... поне така смята Марто.
Любен Дилов-син