Барми в страната на чудесата

Когато Барми напусна величественото присъствие и се отправи навън на свеж въздух, в главата му бушуваше буря, а треска го пронизваше отвътре. Предложението на господин Андерсън бе разширило неговите перспективи и открило нови хоризонти. За първи път след като получи писмото от адвоката с известията за неочакваното богатство, той усети прилив на мощ, който идва с безбройните средства.

Досега, въпреки че главоболието му беше твърде мъчително, за да може да обмисли ситуацията задълбочено, той предполагаше, че единственото нещо, което човек прави с парите си е да ги инвестира в надеждни ценни книжа и така да се върне към старата си рутина - стоейки на рецепцията и раздавайки ключове и писма на своите началници. Отдавна осъзнаваше себе си като човек без особени таланти; част от мнозинството, което можеше само да се счита за късметлия при намирането дори на най-обикновена работа или за тотален провалител ако не успее да я задържи. Съдбата го бе определила като служител на рецепция и той смяташе това за своя неизменна роля…