Гадателят

В своето художествено творчество Мирча Елиаде (1907-1987) изхожда от кантистката идея, че пространството и времето не са активни съществувания, а произлизат от чистата интуиция. Той развива концепцията си, че "възвишеното" все още е присъстващо в света днес, макар и смесено с "земното". Сюжетите му са разположени в уникалния контекст на Букурещ преди войната – там, където асфалтът нагрят от лятното слънце се среща с чокойските каменни къщи и дворци, градински оазиси и квартални кръчми - места за раждане на митовете и символите на Елиаде. Главните герои в неговата проза представляват обикновени личности, водещи скучно ежедневие. В един момент обаче те правят удивителен "скок във времето", без да осъзнават какво става около тях. Оставайки в същото пространство на Букурещ, но вече потопени в друго време, те не подозиранят за настъпилите промени. Мирча Елиаде изгражда оригинален фантастичен свят – странен и дори езотеричен; тук поезията на старата букурещка улица се преплита с поезията на древните митове, сякаш възникнали от самата земя.