Изкуството на романа

Какво представлява романът? Има една великолепна еврейска поговорка: Човекът мисли, а Бог се смее. Вдъхновен от тази мъдрост, ми харесва да си представям как Франсоа Рабле в един момент чува Божия смях и така се ражда концепцията за първия значим европейски роман. Обичам да вярвам, че изкуството на романа е дошло на света като отражение на този божествен смях. Но защо Бог намира човешките размисли за смешни? Защото човек размишлява, но истината му остава недостижима. Колкото повече хората обмислят нещо, толкова по-отдалечени стават техните идеи помежду им. А в крайна сметка, човек никога не е това, което си мисли, че е. Тази основополагаща ситуация при индивидите след Средновековието се проявява с настъпването на Модерността – Дон Кихот има свои мисли, Санчо също; и дори самата истина за света и собствената им идентичност им убягват. Първите автори на романи в Европа осъзнали новото положение на човека и именно то легнало в основите на новото художествено направление – романовото изкуство.