Омер Паша Латас

Главният персонаж на романа, известният турски генерал с хърватски корени Омер паша (Михаил Латас, 1806-1871), изгражда впечатляваща кариера в Османската империя. Въпреки това, дали възходът му по разпадащите се стъпала на империята действително представлява успех за един амбициозен млад човек, чийто детински мечти са обагрени от наполеонови идеи? Не е ли този процес на издигане свързан със сериозна човешка деградация, при която радостите от постигнатото едва ли превишават горчивината от загубеното?

Андрич ни представя колко примамлива може да бъде властта - как въпреки всички лични жертви и опустошението около него, Омер паша продължава по един необратим маршрут. Защото онзи, който избере такъв път – основан на нещо болезнено – никога не се връща назад, независимо от прозренията си относно собствената си деградация.

В образа на Омер паша се преплитат няколко ключови теми, които винаги са интересували Андрич: съдбата на индивида в балканското кръстопътно пространство, трагедията на предателя и може би най-същественият аспект - мистерията около властта; загадка още повече усложнена от специфичната историческа ситуация в Балканския ориент.