Изкуството на пожара

Натрупаните емоции и внезапно появяващите се метафори бушуват в стихотворенията, изтласквайки нагоре думите и образите. Създава се впечатление, че поезията на Николае Опришан е наситена с толкова много изображения и чувства, че авторът – независимо дали съзнателно или не – се опитва да ги освободи. Те обаче остават натрупани пред вратата в един своеобразен хаос, докато решават коя от тях първа да напусне пределите си. По този начин мащабната картина, която той изгражда или може би по-скоро бродира като средновековен майстор на гоблени, става още по-впечатляваща; бодовете са стегнати един до друг, наподобявайки плътна пролетна вода на езеро - тайнствена и дълбока като водите на магични места с неизразими тайни.

В крехките забранени светове на Николае Опришан загадката играе роля на второстепенна същност – но тя не е типичната приказна мистерия; вместо това авторът предлага възможността читателят сам да избере какво го засяга най-силно и самостоятелно да построи своя собствена редица от усещания и гледки във всяко едно стихотворение.

Интересното е, че именно в тази книга – дебют за него пред българската публика (тя всъщност представлява третото му издание след две книги в Румъния) – всички стихотворения формират едно цяло: еклектичното произведение притежава разнопосочен характер със стърчащи ъгли и ръбове. Читателският ум лесно попада под влияние на тези детайли и така успява да надникне към скритите кътчета на душата.