Последните ръкописи

Славе Гьоргьо Димоски е роден през 1959 година в селото Велестово, което принадлежи на община Охрид. Той е автор на над петнадесет поетични сборника, сред които четири са предназначени за деца, и две книги с есета. Също така е съставил антологията „Тяло и струна”, която разглежда любовните и еротични теми в македонската поезия. От 2008 г. той заема поста председател на Управителния съвет на международния фестивал „Стружки вечери на поезията” и е основател, както и ръководител на популярния в Македония фестивал „Поетическа нощ във Велестово”. Димоски е удостоен с редица престижни награди: „Млада Струга” от Стружките вечери на поезията (1982), „Златна ябълка” в Загреб, Хърватия (1988), наградата "Братя Миладинови" от Стружките вечери (2000), "Гран При на Европа" за цялостно творчество в Куртя де Арджеш, Румъния (2009) и Орден “Златна есен – Сергей Есенин” за принос към световната литература в Москва, Русия (2012). Освен това два пъти получава наградата “Св. Климент Охридски” от град Охрид за значителен принос към развитието му (през 2000 г. и 2012 г.). Неговите творби са преведени повече от двадесет и пет езика, а отделни стихосбирки са публикувани в страни като Русия, Полша, Швеция, България, Сърбия, Турция, Азербайджан и Монголия.

Книгата му "Последните ръкописи" предлага впечатляваща поезия със специфични характеристики - имплицитност чрез знаци с многозначност или херменевтика; освен това демонстрира изключително артистично майсторство при изграждането на стиховете. В света на Димоски неговата поезия функционира като един вид "резервен език", който представлява висше ниво комуникация – онтологична коронация на езика под формата на художествена изразност.
Венко Андоновски