Война в мирно време

Първата световна война, известна като "Голямата", не приключва през ноември 1918 г., както често се смята. Причината е, че до 1923 г. множество европейски държави продължават да бъдат сцена на насилие.

Тези актове на насилие са извършвани от паравоенни или квазивоенни групировки, които понякога се противопоставят на редовните армии, а в други случаи ги подкрепят или дори заменят. Разпадането на три империи и възникването на зони с нестабилност и безвластие, страхът от революции в Европа, униженията на страните победени във войната и инерцията към насилие у хората, току-що завърнали се след Голямата война - всичко това допринася за оспорване монопола на държавата върху насилието и за формирането на паравоенни формирования. Тези групи черпят вдъхновение от различни идеи - национализъм, антиболшевизъм и антисемитизъм; те претендират за морално обновление на обществото и предизвикват новите политически системи.

Настоящият труд представлява първата систематична изследователска работа по тези явления. Авторите са специалисти от много европейски страни и анализират различията и приликите между разнообразните проявления на паравоенното насилие. Чрез своето изследване те не само помагат да разберем как Първата световна война влияе върху нашия начин на живот, но също така предлагат решения относно един важен въпрос: Как протича сложният преход от конфликт към мир?

Книгата е значима за всички интересуващи се от историята през ХХ век, темата за Голямата война, явленията свързани с насилието и произхода му в контекста на съвременния социален дом.