Дванайсет странстващи разказа

Привечер те достигнаха границата, а Нена Даконте забеляза, че пръстът й с венчалната халка все още кърви. Митничарят, облечен в грубо наметало и лъскава триъгълна шапка, проверяваше паспортите под светлината на карбидната лампа, като едва се държеше прав срещу силния пиренейски вятър. Двата дипломатически паспорта бяха валидни, но той повдигна лампата за да провери дали снимките съвпадат с лицата. Нена беше почти дете – очите й напомняха на щастлива птичка и меденият цвят на кожата й излъчваше карибско слънце в мразовития януарски вечер. Тя тръпнеше в своето визоново палто, което струваше повече от годишната заплата на целия граничен гарнизон. Шофьорът беше нейният съпруг Били Санчес де Авила – година по-млад от нея и почти толкова красив; носеше сако с шотландско каре и спортен каскет. За разлика от жена си той бе висок и атлетичен със здрави челюсти като тези на кротък убиец. Най-впечатляващото обаче бе автомобилът им - сребрист звяр без аналог преминавал през тази бедняшка граница. На задната седалка бяха натрупани нови куфари и много непокрити подаръци; видим беше тенор-саксофонът – голямата страст на Нена преди тя да бъде завладяна от своя млад любовник.

Когато митничарят върна печатните паспорти, Били попита откъде могат да намерят аптека за пръста на жена си; митничарят му каза да питат в Ендая отсреща във Франция. В Ендая митничарите играеха карти около маса в затопленото помещение при бурята; стига само да зърнеха колата им, веднага сигнализираха за разрешение да преминат спокойно във Франция. Били натискаше клаксона няколко пъти без успех; единственият реакционерен поглед към тях ескалира до остро „Merde! Allez-vous-en!“

Нена тогава слезе от автомобила загърнала се плътно в палтото си и учтиво попита как може да намери аптека: след кратко поколебаване митничарят ѝ отвърна невъзмутимо относно неговите задължения особено при такава буря преди вече внимателно я разгледа - момичето смучещо ранения си пръст изглеждаше като магическо видение сред ужасната нощта - мигновено промени тона си: посочи ѝ най-близкия град Биариц и добави как зимното време вероятно няма шанс за работа пред аптеките там.

„Сериозно ли е?“, попита той.
„Не е нищо страшно!“ усмихвайки се показа ръката си с диамантения пръстен докато минимално раненото място практически остава незабележимо.
Преди Байон снеговалежът продължи усилено въпреки ранния час когато улиците бяха опустели а домовете заключени поради жестокостта навън…Тяхното търсене приключило решиха просто да продължат напред благодарейки сами себе си защото Били имаше страст към редките модели коли...той мечтаеше дори до Бордо където бил резервирал стая за първата брачна нощ…

Бракосочетани три дни назад близо десет хиляди километра далеч край Картахена де Индиас впечатлили родителите му без всякакво значение …двете семейства осигурявали подкрепящият благослов който познали само самите те… Любовта възникнала спонтанно неделя край морето… моментален сблъсък между него хулигана детството му …

След многобройни ситуации двамата успяли чрез неусетност опознават взаимността която растяла естествено.. Чувствала сексуални импулси които разкривали нежността помагайки му преодолееш собственота страхове ... Краткотрайни наслади оставяли отпечатък у двамата...