На края на географията

Португалският автор Антониу Лобу Антунеш (роден през 1942 г.), който е професионален психиатър и продължава да практикува тази професия дори след значителния успех на първите си романи, е широко признат от критиците за един от най-значимите съвременни европейски писатели. Той е създател на над десет произведения, сред които се открояват "Слонска памет", "Смъртта на Карлос Гардел" и "Величието на Португалия". Неговият роман “На края на географията” черпи вдъхновение от преживяванията му в Ангола, където служи като лекар по време на конфликта в бившата португалска колония.

Ангола представлява крайната точка на географията с ужасяващия абсурд на колониалната война; там се намира Африка с нейната неповторима красота и жестокост, а страданията както на белите, така и на черните хора все още присъстват. Главният герой носи неизживян кошмар, разказвайки своята история пред случайно срещната жена в лисабонски бар. Спомените му за детството и семейството далеч назад, отношенията с жените и омразата към режима под управлението на Салазар са вплетени в почти клинично описание на военния конфликт чрез блестящ монолог с изключително образен и метафоричен език. Не без причина романът често се сравнява с “Пътешествие до края на нощта” от Луи-Фердинан Селин – “На края на географията” е забележително произведение - едновременно трагедия, сатира и лирична епопея; несъмнено то е един от най-влиятелните антивоенни романи през XX век.