Пич, къде ми е страната?

Когато влиятелните личности успяха да пренебрегнат и заглушат общественото недоволство относно войната в Ирак, един мъж се изправи на церемонията за връчване на наградите "Оскар" и пред милиардите зрители нарече президента на САЩ "фиктивен президент", който води позорна "фиктивна война". Месеци по-късно неговите думи станаха широко разпространена истина в Америка.

Майкъл Мур е определян като враг номер едно от привържениците на статуквото. Той е истински кошмар за богаташите, психопатите с оръжие и лъжливите политици. Вестник "Гардиън" го описва като будилник, който събужда обществото от дълбокия му сън, а също така и като ритник в задницата на апатията. Мур се завръща с готовността да зададе въпроса, който тревожи мнозина: "Къде ми е страната?"

В новата си книга Майкъл Мур има ясна цел - свалянето на управляващия режим. Неговият гняв отново е насочен към човека, пробрал се в Белия дом благодарение на семейните връзки и приятели. Книгата "Къде ми е страната?" представлява своеобразно продължение на успешното заглавие "Глупави бели мъже", което оглавява класациите за документални книги по продажби навсякъде по света. Никой не остава незасегнат от критиката му: корпоративните магнати, които са източили средствата на работниците си; законодателите, ограничили гражданските права под предлог за безопасност; както и консервативните роднини (да, всеки има поне един), които всяка година развалят празника за Деня на благодарността със своето поведение.