Кризата на нашето време

Питирим Александрович Сорокин е социолог с руски и американски произход, роден в Русия. По време на Първата руска революция (1905-1906) той участва активно на страната на есерите и прекарва над три месеца в затвор под царски режим.

Сорокин утвърдил своята кариера като социолог в Санкт Петербург, където учи в местния университет. Като студент от трети курс издава първата си книга "Престъпление и наказание. Подвиг и награда" през 1913 г., а по-късно самият той описва своите идеи от този период като "разновидност на емпиричния неопозитивизъм".

След революцията през 1917 г. отново заема страна срещу болшевиките, след което два пъти попада зад решетките и едва не бива разстрелян. В края на 1918 г. спира активната си политическа дейност, възстановява се като преподавател във Юридическия факултет на Петроградския университет и започва да води лекции по "Наказателна социология". След Февруарската революция през 1917 г., социологията става официално призната дисциплина в Русия; Сорокин ръководи междуфакултетна катедра и впоследствие секцията по социология до 1922 г. През септември 1922 г., заедно с други учени противници на марксизма, той е изгонен от Съветска Русия.

В края на 1923 година получава покана да преподава в САЩ – първо в университетите Илинойс и Уисконсин, а после става редовен преподавател в университета Минесота. През 1930-та се премества към Харвардския университет, където през следната година основава катедра по социология и я оглавява до пенсионирането си през 1955-та година. Въпреки това остава директор на Харвардския център за съзидателен алтруизъм до навършването си на седемдесет години.

Сорокин продължава да работи активно до смъртта си, публикувайки повече от тридесет книги и оказвайки значително влияние сред колегите си още приживе. Но след кончината му интересът към него намаляva както у нас, така и зад граница; единственото изключение са неговите концепции относно социалната мобилност. Интересът към творчеството му започнa да се възражда около началото на деветдесетте години; тогава появяват новини за публикации посветени нему у нас: различни негови произведения виждат бял свят, наред със студии върху живота му.