Дунавска България и Волжка България през VII - XI век

Георги Владимиров анализира един ключов период за българския народ - от VII до XI век, когато в рамките на Старата Велика България нашите предци от Дунав и Волга започват да следват самостоятелен исторически курс. Те основават две нови държавни образувания – Дунавска България и Волжка България. В техния духовен свят се развиват процеси, които значително влияят на тяхната съдба.

Авторът подчертава, че българите не са номадски племе, а по-скоро водят уседнал начин на живот; подробно разглежда трудностите, с които се сблъскват след заселването си в новите земи. Той анализира културното развитие в двете държави и взаимните връзки между двата клона на древнобългарската общност и местните етнически групи, както и как тези фактори оформят етническия характер на страните. Особено внимание заслужава важният обрат в историческата съдба на българите след приемането на различни религии: дунавските българи приемат християнството, докато волжките избират исляма.

Владимиров доказва значението както на Дунавска България, така и на Волжка България за историческото развитие на народите в Европа.