Българският календар/ тв.к.

Човекът, който е изградил чешма за всички, сваля времето от безкрайността и го поставя в рамките на собствения си живот, а пространството ограничава до мястото на своето творение. Тук става въпрос за най-висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: стремежът на човека да се впише в околната среда и да намери своето място във времето и пространството. Понеже времето не спира, а пространството е безкрайно, разбираме че човешките инстинкти – както биологични, така и психически – всъщност показват желанието да слеем време и пространство в себе си; човек трябва да стане измерител на времевите и пространствените величини.

Моментът, когато индивид или общество преминават от небитието към битието - когато навлизат в историята - се характеризира с появата на календара. Календарът е първият инструмент, който те улавя във времевия поток и определя твоята идентичност спрямо околния свят – един свят без край по отношение на време и пространство: той ти позволява да направиш себе си част от вечността, правейки я осезаема за твоят дух.

Но защо именно календарът? Времето само по себе си е безкрайно, но има естествени "отсечки": денят следва нощта; сезони като зима, пролет лято и есен; години минават една след друга. Пространството също притежава свои граници: гори, планини поляни реки морета; небесни тела като слънце луны звезди. Животът зависи точно от тези взаимодействия между двете реалности.

Човек осъзнава края чрез трудности. Успехът му зависи от конкретните проявления както във времево така и в пространствено отношение. Чрез синхронизацията с движението на небесните тела можем успешно да организираме труда ни благодарение запаметяването им – това вече представлява календара! Това е практически план за работа!

Календарят автоматично придобива независимост: всеки ден или сезон задава какво трябва да правиш налагайки свой ред извън личната воля. Можем образно казано да кажем че календарят функционира подобно на робот - изработен от теб обаче после действа независимо.

Този инструмент служи като основа за развитието на експерименталните науки през вековете освен това носи философските възгледи дадено общество изразяващи народностната педагогика. Както урегулираме живота си чрез него под формата "заповеди" представя самата същност педагогическото знание!

А когато този метод достигне усъвършенстване през поколения наред ставаме свидетели как обществото напредва духовно материално до нови висоти: календарният ритъм копира хармонията при движение невидими сили вселенски условия устойчивост постоянство!