Да си жена

Пред вас се намира една прекрасна книга, както по отношение на визуализацията, така и на съдържанието. Четенето ѝ е леко и приятно, като дъх. Тя е посветена на жените, които водят борба с едно от най-опасните заболявания в съвременния свят и успяват да намерят сили да продължат напред. С помощта на магията на словото две даровити авторки – Мариана и Александрина – изразяват своята искрена подкрепа към каузата на Националната асоциация за жени с онкологични заболявания в България. Напълно одобрявам техния благороден жест и искрено се надявам стихосбирката да достигне до много читатели. Желая ѝ да вдъхнови живот, топлина, духовна опора, сила и надежда у всички тези, които вярват в себе си и във въздействието на любовта. На жените, осъзнали своето призвание: "...някъде /зад ден и половина/ единствено за мен цъфти кокиче. Единствено за мене е събирал един-единствен морски раковини".

Зорка Първанова

Да бъдеш жена е истинско чудо...! Да се усмихваш радостно под слънчевите лъчи с усмивка толкова небрежна като котка, която приспива мнозина мъже - това е величие. Ръцете ти са способни да изпълнят всякакви мелодии – бързи или нежни – когато музиката го диктува. Да си жена не значи просто да бъдеш принцеса безгрижно разхождаща се в пантофи; ежедневните задължения са част от твоето съвършенство.

Да си жена означава да бъдеш будна душа дори когато Бог спи спокойно сред собствената си вечност; непогрешимостта идва със самотността ти. Това носи вярност към някого, който може би не заслужава всичките заповеди Божии; но той остава любимецът ти и именно затова изкупува вековната вина.

Битието като жена представлява празник — повечето хора вярват в него само малцина могат истински да го почувстват.
Станейки жена означава още никога да не узнаеш какво мислят другите за теб; готова си да споделиш душата си с тялото си при сделка наречена Любов… без гаранции за вечност.
И все пак тази смелост носи своя отговорност...

Безспорно.
Да бъдеш жена е... Величие!