Родина/ Стихове

Отдавна започнахме нашето пътуване към теб -
от доста време вървим,
понякога следите ни изчезват.
Тези, които тръгнаха с нас, отдавна губят своята енергия,
завръщат се назад и затварят себе си.
Вече сме свикнали да приемаме, че пътят винаги
започва там, където приключва -
че ти не представляваш цел сама по себе си,
а кръг, в който бушува вихър
и божественият поглед потъва.
Това е всмукване без име.
Кръжене без памет.
Тук присъства воля,
но тя няма название:
не за да постигнеш нещо -
просто за да съществуваш.
Да устоиш на редицата в абсурдния хаос,
където всичко се променя и замества,
без минало или бъдеще -
няма място,
няма време;
тук гордостта да продължаваш напред
е по-висша от всяка устойчивост,
където огромната тежест те притиска до земята - идват новите поколения,
които като теб са забравили и незнайни
бродят в кръг около пропастта на България.
Едвин Сугарев