Безсмъртие

Дамата изглеждаше на около шейсет или шестдесет и пет години. Аз я наблюдавах, разположен на един шезлонг до басейна в гимнастическия клуб, намиращ се на последния етаж на съвременна сграда с огромни прозорци, откриващи гледка към целия Париж. Очаквах професор Авенарий, когото понякога срещахме тук за разговори по различни теми. Въпреки това той закъсняваше и аз продължавах да следя дамата – сама в басейна, потопена до кръста; тя не изпускаше поглед от младия инструктор по плуване, който стоеше над нея и й показваше как да плува. Слушайки напътствията му, тя опря ръце на ръба и започна усърдно да диша – сериозно и старателно. Възникваше усещането за глас от дълбините на водата като стар парен локомотив (този звуков спомен вече е забравен и мога да го сравня само с дишането на възрастна жена край басейн). Бях завладян от ситуацията: комичността ѝ ме пленяваше (инструкторът също чувстваше това - краищата на устните му трепереха), но внезапно някой ми заговори и отвлече вниманието ми. Когато пак насочих погледа си натам, урокът беше приключил. Дамата мина покрай басейна по бански костюм; когато се дистанцираха с четири-пет метра от инструктора, тя се обърна към него с усмивка и махване с ръка. Сърцето ми затуптя учестено – усмивката ѝ излъчваше нежност като при двадесетгодишна жена! Ръкостискането ѝ бе така леко сякаш играеше със своят любим - хвърляйки цветен балон в небето. Жестовете запазиха очарованието си въпреки промените във външния вид… Странното чувство у мен пробуди името Агнес; никога преди не бях познал жена с такова име.

Романът представлява критика към западноевропейската цивилизация през XX век, според която хората стават все по-повърхностни.
Главните персонажи са сестрите Агнес и Лаура както и Пол — съпругът на Агнес — който след смъртта ѝ ще свие семейството си с Лаура. Още преди фаталната автомобилна катастрофа Агенс постепенно се отделя от света около себе си като че ли предоставя мястото си другиму; след кончината ѝ този вакуум попълнен чрез сестра ѝ.
Кундера акцентира върху контраста между личността (Аза) и нейния образ—две основни части от индивидa: докато Азът е смъртен образът може да бъде безсмъртен . Авторът посочва примери за стремеж към безсмъртие в европейската култура.
Индивидите тласкащи се към безсмъртие отдават предпочитание най-вече вдобавяне спрямо образа вместо обекта защото образец достига ниво повече реалистично отколкото самият предмет . Поради тази причина често пренебрегваме индивидуалността ни , равняйки се пред модели които постигнали известност .
"Никога не успяваме истински разбере защо сме непонятни или симпатични за околните а нашият собствен портрет остава загадка."
"В любовта често пъти ни обхвана лъжливото убеждение че познаваме другия."
Други важни мисли:
Самотата означава сладко отсъствие от чужди погледи.
Швейцария символизира птича песен сред короните.
Брачната легло подразбира неспособност да мигнеш под присмехащ те ограничения .
Умора представителства тих мост между живота , смирение срещу края
Сексуална възбуда : краткотрайният спасител носещ освобождение
Изневярната любов : тенджера под налягане където кипящито чувствително преминавало в страст ...
Европа служела величествен звук плюс homo sentimentalis лежащ недалеч един до друг...
Музика помага повдига духово благосостояние,
Грозота капризното творчество идейки,
Хубавината пронизан жестока истина ,
Живот- носене болезнения Аз среди планета..
Существование- трансформация извираща вселенските течения ...
Целомъдриeто ни отказвайки желания произтичащи замества ползвані страмности ..
Биоография серия значими случвания но кои действително значимы ?
Казанова утопична памет."