Броеница от небивалици. Гротески

Гротеските на Емануел Икономов произлизат от дълбоката му, съдбоносна връзка с трудностите на съвремието, с онези страдания, които замъгляват ежедневието ни. Авторът, в ролята си на истински магьосник, никога не се задоволява с повърхностното и успява да трансформира видимите проблеми в нещо много по-дълбоко, свързвайки ги с размисли за уникалността на човешките характери. Той майсторски владее абсурдния елемент и небивалиците, успешно опакова идеите си в разнообразни сюжети — осъществява контакти с извънземни същества и изпраща героите си на далечни пътешествия пред лицето на невероятни предизвикателства.

Художественото умение на автора играе ключова роля. Той изработва фрази със стилна ирония, чието разбиране изисква известно интелектуално усилие. Липсва типичната за масовата литература "первосигналност", както и самодоволните морални присъди. Важните заключения идват след задълбочено размишление, щастливо комбинирано с искрен хумор.

Според Георги Цанков гротеските на Икономов представят един различен поглед към нашата действителност – акцентираща върху комичната й страна. Темата за недостатъците на цивилизацията често присъства в неговото творчество; тя преминава в ярка сатирична форма, която преобразува сериозните тревоги в смях през сълзи.

С прецизната си креативност авторът изгражда сюжет линии сякаш "копиращи" реалността. Само човекът прекарвал време пред белия лист знае колко трудно е да се постигне тази "автентичност". Необходима е забележителна наблюдателност – качество което Икономов притежава напълно – за да може да улови най-характерните черти от лицето като художествени образи. Описанията на героите са вдъхновени от натурата без преувеличения; те биха могли да носят подзаглавие подобно на „драсканици“ от Дядово Вазово творчество. Това намеква как времената не са особено изменчиви и че абсурдите в живота продължават да вдъхновяват талантливия писател.
Георги Величков