Внимавай какво си пожелаваш

Внимавай с желанията си! Те могат да се сбъднат...

Хедър постоянно мечтае за различни неща, но познавайки своя късмет, едва ли някое от тях ще стане реалност. Желанията й варират от големи като световен мир или покана за участие в нов филм на Брад Пит до малки ежедневни искания, които изразява без много размисъл:
- Да не бях пила толкова текила.
- Да не бях писала на бившия си приятел по средата на нощта.
- Да не бях изяла целия пакет шоколадови бисквити.
- Винаги да има свободно място пред дома ми за паркиране.
- Никога повече да не се налага да симулирам оргазъм.
- Мъжете също така да страдат от предменструален синдром.
- Искам да срещна мъж, който обича пране и е верен.

Но един ден тя купува стрък пирен от циганка... и всичките лоши дни остават зад гърба й. Красив американец реагира на нейното обявление за съквартирант. Тя започва връзка с Джеймс - идеалният мъж, който я изненадва с цветя и открито казва: "Обичам те!".

Тези реализирани желания са благословия или проклятие? Наистина ли човек е щастлив, когато получава всичко желано? И най-сетне – може ли любовната игра никога да не бъде прекалено дълга?

Не винаги това, което пожелаваме, е точно онова, от което имаме нужда!

Отзиви относно книгата:
"Никой друг няма такъв стил като Александра Потър." - Дейли Мирър
"Романът ще ви подготви за невероятни обрати." - ОК мегъзин
"Сладкодумна и забавна история за любовта." - Къмпъни мегъзин
"Емоционална през цялото време и смешна в множество моменти." - Хийт мегъзин
"Пикантно написана и често хумористична." - Таймс

Интервю с Александра Потър:

Какъв тип книги сте искали да пишете първоначално?
Беше ми интересно как хора във дългосрочни връзки понякога осъзнават сутрин след години разочарование: "Аз вече не съм влюбена". Какво правят тогава? Остават ли или търсят нова връзка? Сега сме тридесетгодишници и много мои приятели споделят колко трудно става пак да бъдеш необвързан. Затова реших темата "Пустинята", където нямаш кого да поканиш на среща.

Исках моите истории да резонират със всички възрастови групи – даже майка ми ги чете. Стремя се към разнообразие в погледите върху любовта.

Днес жените все още търсят истинската любов?
Разбира се! Героиничните фигури понякога осознават по-добре сами отколкото при неподходящ партньор. Намирам че ако човека до теб ти носи повече негативизъм отколкото радост – оставай сама!

Според вас хората предпочитат онлайн запознанства?
Да! Чудно е как влагаме усилия в кариерата си или покупки на домове чрез стратегии; а що се касае до отношения – смятаме просто че романтиката трябва самосебеси.

Започнахте писателската си кариера още като дете…
Да! Израснала съм близо до сестрите Бронте; вдъхновението идваше именно от техните произведения… Не вярвах чак докато работех като редактор.

Честито за успеха!
Наистина шокиращо преживяване. Успехът променя представата ни за реалността!

Процесът по писане труден ли беше?
Определено всяка следваща книга идва с натиск… Но упорствам напред независимо дали вдъхновението ме напуска временно.

Александра Потър харесвам...
Ооо... Обожавам пазаруването (неспасима работа). Обичам упражнения – особено бегачество…

Какво мислите относно оптимизма във вашето творчество?
Иронично смятам себе си песимист; ала посредством литература можем лесно постигнем нашият идеализиран свят...

Независимо от развода около нас вярвам в истинската любовь!
Гледайки двойките ръка-за-ръка показват надежда… Именно затова пиша позитивни истории о живота!