Дон Жуан де ла Манча

„Човек може да бъде щастлив единствено с първата или последната си жена“, заявява бащата, като обобщава дилемата на прелъстителя. Синът Натан също е такъв играч в любовта. Постепенно попадаме под влиянието на меланхоличния и трагикомичен рицар, който неуморно се бори за спасяването на своята любов. Бързо започваме да изпитваме съчувствие към жените, които среща по пътя си.

Натан, мъж наближаващ третата възраст и отговорен редактор в отдела "Живот" на вестник, има право да изрази своята мъжественост чрез многобройните „бетита“, но не успява напълно да се наслади на това преживяване. Желанието му е изгубено, страстта – отслабнала.

С остроумие и хумор повече от всякога Роберт Менасе представя общество, което дори не може да продаде литър минерална вода без еротична нотка. Социално-критичният поглед на автора личи и в размислите и репликите на трагикомичния герой: „Кариеристите следват установения курс; тези, които предпочитат отклонението - екскурса; а 'добрият германец' е считан за лош журналист.“

По този начин Роберт Менасе с деликатна ирония надзирава една историческа епоха – последната част от двадесети век.