Смъртта ще дойде боса

Клаксонът изсвири, след което се включиха още няколко. Мургавият мъж с зеления намачкан балтон бързо се скри зад храстите, които бяха обрулени от студа и вятъра. Няколко души излязоха от автомобилите, а жена на тротоара по „Пиротска” извика. Около нея случайни минувачи стояха замръзнали с широко отворени уста и разширени зеници.

Мъжът в канадката все още беше прав; опитваше се да достигне с дясната си ръка до растящото петно на гърба си от лявата страна, покрито с черна кожена ръкавица. В краката му лежеше раздърпан конопен чувал в червена локва.

Светофарът светна зелено за колите по „Константин Величков”, но шофьорите назад в дългата колона започнаха нервно и продължително да натискат клаксоните. Човекът обърна внимание на звуците и се опита да разбере какво става, но рухна. Краката му, обути със скъпи ботуши от естествена кожа, затрепериха преди да застинат.

Така съвсем обикновено приключи животът на един от най-страшните мъже в България.