AVE CAESAR: Хроника за Божествените императори на Византия и цезаря Тервел

Никога няма да забравя ужасните арабски атаки срещу стените, гърма на многобройните тъпани, пронизителния звук на зурните и яростния вик на неверниците, които копнееха за плячка и кръв. В онези моменти смятахме, че Бог ни наказва за дългогодишните междуособици и убийства; че е отвратен от горделивостта и отсъствието на християнска скромност у нашите императори и е свалил закрилата си от Константинопол. Изпитахме часове, в които животът ни висеше на косъм – когато сарацинската примка се стягаше около враговете ни и спираше дъха. Но тогава Господ показа милосърдие към страданията на своето паство и изпрати българите. Те, макар езичници, сякаш започваха да осъзнават Христовата вяра.

При Константинопол с цялото си войско пристигна могъщият български кан Тервел, който подобно на свети Георги забучи копието си в злия змей-иноверец. Той донесе гибел за враговете ни и избавление за нас - ромеите. Сарацините панически напуснаха европейските територии на империята; след като бяха обезкуражени от поражението си, те оставиха Пергам без защита и се оттеглиха от Тир, предоставяйки спокойствие на южните провинции на Византия за много години напред.
Константин Вриений