Великденско шествие

„Великденско шествие“ се счита за вероятно най-добрия роман на Йейтс. Според мен, той заслужава място сред най-значимите художествени произведения в американската литература от втората половина на ХХ век. От момента, в който го прочетох, той стана ключова творба за мен – тъй като мрачният му поглед към живота съвпада с моето собствено усещане.

Сюжетът на романа обхваща четиридесет години и разказва историята на две сестри: Емили и Сара Граймс. Сара сключва брак с неподходящ човек, живее в Лонг Айлънд и потъва в дълбока депресия. Междувременно Емили остава да работи в града, заемайки редица неособено важни длъжности в рекламата; тя има множество любовни връзки, губи работа си и попада под влиянието на алкохола до такава степен, че окончателно изчерпва ресурсите си. Ако всичко това звучи ужасно натоварващо... така е. Но над всичко останало великият и мрачен роман на Йейтс утвърдил идеята, че няма такова нещо като обикновен живот – всеки преминава през свое уникално повествование.

„Безстрашието на авторовия поглед ме впечатли дълбоко. Това е писател, готов да формулира толкова много неприятни истини за преходността ни съществувание и за великата човешка способност за самоизмама. Очите му са будни, но страданието му неизменно личи.“ „Великденско шествие“ е един от тези малки шедьоври, които разкриват много за тъгата в централната част на всичко и поставят един от най-неловките въпроси: ще можем ли някога истински да опознаем себе си?
Дъглас Кенеди