Мария

Още в своите ранни произведения от края на 80-те и началото на 90-те години, Деян Енев успя да създаде забележителни творби, които утвърдиха статута му на виртуоз в късия разказ. Изключително е единодушието, с което го приеха читатели и критици, както и колеги от различни поколения и направления – у нас и зад граница. Подчертавам това важно единство, тъй като то се проявяваше през десетилетията на така наречения преход, когато българското общество и писателската общност бяха дълбоко разделени от партийни конфликти и политическа агресия; времето бе такова, че разрушаването на връзките между хората засягаше семейства и приятелства.

Загубеното единение – не онова свързано с „изборите” преди 1989 година, а по-дълбоката родова природа на човека – продължаваше да живее само в определени художествени вселени.

Една от тях е именно тази на Деян Енев.

Късите разкази на Деян Енев представляват уникална форма на повествование, чийто истински майстор или дори създател е той самият.

Светлозар Игов