Всички на носа на гемията /четвърто издание/

Винаги съм смятал Деян Енев за изключително талантлив автор. Той никога не е писал за победителите или бляскавия живот, а вместо това се фокусира върху тихите неудачници - обикновени хора, които живеят в незабележимите кътчета на ежедневието. Неговото търсене на спасение за човечеството става в дълбочините на живота и забравените места. Там, където единствено любовта и помощта от някоя “душичка” поддържат нашето съществуване толкова стабилно. Помощта винаги е искрена, идваща от хора, които дори не си мислят да искат повече от това, което имат. В наше време подобна литература е безценна; често в озлоблението си ние пренебрегваме именно тази труднозабележима и обновяваща страна на живота. Фактът, че един писател като Деян Енев устоява на изкушенията да бъде отчаян или циничен и избягва грубостите показва много за неговата вътрешна сила и творчески качества. Когато говорим за тези кротки неудачници, веднага ни идват на ум разкази като "Серафим" на Йовков. Това присъствие е важно за националната литература – тя трябва винаги да включва автори, които защитават добротата към ближния.

Димитър Коруджиев