Автобиография

При първото ми засмяване в обятията на майка си, именно от този смях започна моето съществуване и тръгнах по пътя си; когато за пръв път почувствах сянката на загриженост върху челото си в нейните ръце, от тази грижа се родих наново и продължих напред; а при първия ми плач в майчините скути, пак от него възникнах и поех своя житейски курс. /Бранислав Нушич/