Море на живите

Сред всичката поезия, която наподобява драскотини по водата, дъх върху зимно стъкло или следи от зайци в снега – глас, който звучи от изпусната слушалка, където един говори, а другият вече е заминал – сред цялото това мимолетно и неуловимо слово, което сякаш се топи без следа и остава само като знак за словесност, държа последната стихосбирка на Александър Секулов и размишлявам.

Размислям си за Поезията. За нейния отказ от Смъртта и нейното възвеличаване на Живота. Спомням си за древните римски поети с тяхната мъдрост, които успяваха да превърнат Времето в събеседник и Жената в съществувание; как Битието се преобразуваше обратно във Време. Мисля за хекзаметричното стихотворение с цезурата посредата – място за дълбоко вдъхновение на нас като читатели при изказването на висшите идеи. Разсъждавам как думите следват автора според неговия талант и как метафорите му са свободни вместо затворени в клетка.

Мисля си.

Прочетете тази книга. Уверен съм, че ще ви завладеят подобни размисли...

Недялко Славов

Александър Секулов е автор на романите „Гравор на сънища“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Неговата пиеса „Няма ток за електрическия стол“ печели наградата "Аскеер" за драматургия. Той е написан множество поетични произведения и есета.