Ние, удавниците

„Тази книга е посветена на морето и практически е създадена в колаборация с велики автори от деветнадесети век – като Конрад, Мелвил и Стивънсън. „Ние, удавниците“ е най-добрият роман, който съм чел напоследък.“ — Aftenposten, Норвегия

Карстен Йенсен (1952) произлиза от Марстал на датския остров Ерьо. Баща му е старомоден моряк и капитан на товарно корабче, където Карстен получава първоначалните си уроци по навигация още като ученик. В контекста на родителските традиции той предпочита четенето и компенсира физическите си недостатъци с усамотени интелектуални занимания. След завършването на литература в Университета в Копенхаген започва работа за датския всекидневник „Политикен“, където бързо изгражда репутацията си на социален коментатор с остро наблюдение върху слабостите и грешките на управляващата класа.

Йенсен става известен през 90-те години благодарение на двете си пътеписи „Видях началото на света“ (1996) и „Видях падаща звезда“ (1997), които разказват за срещите му с хора и култури, досега непознати за широката публика – Русия, Китай, Камбоджа, Виетнам и Латинска Америка. През 2006 г., след няколко сборника с есета и пътеписи, излиза неговият дебютный роман „Ние, удавниците“, преведен на двадесет езика. Този роман печели титлата за най-добър датски роман през последните 25 години според анкета проведена от датския вестник Юландс-Постen (2009).

Освен художествена проза Йенсен продължава да пише статии и есета по актуални теми от съвременността – включително терористичните атаки срещу Световния търговски център , нападенията в Париж и Копенхаген както войната в Афганистан.

Карстен Йєнсен е удостоён със награда "Улоф Палме" (2010) заради активната си защита правата на слабите както у дома така και извън страната", а също така получава датската литературна награда името Сьорем Гюлендал (2012).