Разбойниците

„Разбойниците” представлява продължение на изследванията на автора, започнати в „Последните войводи”. Този път той се фокусира върху две разбойнически чети от 80-те години на ХІХ век и още две, активни през 20-те години на ХХ век.

Братя Николови са известни сред познавачите като първоначалните магистрални бандити в България. Те дълго време тероризират пътниците в Стара планина и Рила, но стават особено известни с отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов.

Яко войвода оперира в горските райони около Тетевен и Луковит, както и в Копривщица и Враца. За да го залови, правителството мобилизира 2500 планинци, които смята за негови укриватели.

И братя Николови, и Яко войвода са причината Стамболов да предложи Закона за унищожаване на разбойниците в Народното събрание.

Дойно Белев е активен от 1908 до 1924 година в района на София, Ботевград, Луковит и Враца. Неговият обир на мина „Плакалница” остава без аналог сред холивудските сюжети. Особена популярност придобива след инцидента през 1923 година при спирането на цар Борис ІІІ в Арабаконак – вместо да го ограби, му отдава почести.

Алтъндишлишлията действа активно между 1922 и 1927 година в Ивайловградско. Изключително образован за времето си, той е хитър и жесток: убива две малки говедарчета само за десет глави едър рогат добитък. Откраднатото от него богатство възлиза приблизително на 1.5 милиона лева кеш.

Книгата черпи информация от архивни документи, свидетелства на съвременници и статии от пресата по онова време. Тя запълва много пропуски във биографиите на разглежданите войводи; проучени са всички случаи на обири и опровергано множество неверни информации публикувани във жълтата преса относно тях.