Стоянка Мутафова: Смях и сълзи

Все още играя! Въпреки че едва успявам да се придвижвам по сцената. Често си казвам, че е време да спра. По-рано беше различно... С всяко представление усещам как ставам все по-слабa и остарявам, но продължавам да играя. Измислям нови неща за ролята си и залата винаги е пълна! Хората гледат "Госпожа Стихийно бедствие" по три-четири пъти, а сред тях идват и млади зрители. Понякога ми става неудобно, когато след спектакъла дойдат при мен и целуват ръцете ми – дори ми е неприятно. Не ме радва особено това. И аплодисментите никак не ги харесвам; хората ръкоплещят, викат и аз леко се отдръпвам. Но снощи наистина имаше буря от овации! Разбира се, приятно е да знаеш, че те ценят, но най-много се радвам на комплименти от хора, които уважавам. Все още изпитвам вълнение като си спомня срещата с Марк Захаров. Излизайки от МХАТ видях пред себе си красив мъж - строен и елегантен.

- Играхте ли Анну Андреевну?

- Да.

Той наклони глава към мен, целуна ми ръката и ме погледна с обожание.

- А вие кой сте?

- Марк Захаров.

Започнахме взаимно да си целуваме ръцете и двамата се покланяхме един на друг! Това никога няма да го забравя – такъв комплимент! Самият Марк Захаров да ти отдаде почит!
Стоянка Мутафова