Не се наказва вината, а куражът

**Утвърдителен хумор?**

Защо вместо одобрение да не получа плесница? И защо именно от мен се очаква да създавам такива... винетки?

120 години са минали от рождението на Илия Бешков. Неговото творчество в сферата на карикатурата представлява уникален разказ за историята на България, обхващащ важни събития както у нас, така и по света. Всеки един рисунка от албума с карикатури на Бешков, датиращи от 1923 до 1957 г., остава актуален и днес.

Карикатуристът е като хирург – той лекува, а не просто прикрива недостатъците. Всички предпочитат да видят грозен човек, който е жив, отколкото красив мъртвец.

През периода на Царска България и социализма Бешков е бил наблюдаван постоянно от властите заради своето противопоставяне и класова идентичност. Издателството „Изток-Запад“ вече представи част от неговото досие в книгата „Черната тетрадка“ (2015), водено между 1925 г. и смъртта му през януари 1958 г.

„Винаги бях в опозиция… Работех като карикатурист и журналист – друго не можех или не трябваше да бъда.“ Тази позиция бе необходима за него.

Куражът у нас често се свързва с политическата смелост; затова настъпват парализа и скованост. Става дума за творчески кураж – това не означава просто да критикуваме някого или да проявяваме агресивност. Осмиваните фигури в карикатурите придобиват качества, които никога нямаха в действителността си. Когато ми забраняват да ги нарисувам, те сами се лишават от идентичността си. Онези, засегнати във визиите ми знаят какво представляват истинският образец; наказвайки ме за смелостта ми да го покажа, те се надявали хората все пак да останат незабелязали реалността зад него. Това демонстрира силата на истината… Хуморът предоставя абсолютна свобода; той може дори да обезвреди злодея… Ако една карикатура е вярна през 1953 г., тя ще бъде валидна и през 1957 г.

„Бешков измервал всичко чрез критерия на високи идеали; искал повече както от себе си така и околните,“ казва писателят Богомил Райнов относно художника.

Албумът съдържа над 400 хронологично подредени карикатури

Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е сред най-забележителните български артисти от първата половина на XX век. Основният му принос е в визуалните изкуства - живопис και графика - но работи също като журналист, писател и преподавател. Известен е със своите остроумни карикатури и иллюстрации срещу високопоставени лица в България.

Роден e на 24 юли 1901 година в село Долни Дъбник близо до Плевен в многолюдно семейство с пет деца. Учи гимназия в Плевенската гимназия , където става известен благодарение на учителя си Ракитин.

Следването му започнало във Юридическия факултет при Софийския университет преди временното учителстване обратно там след което преминава към Художествената академия при проф.Никола Маринов .

Творческите му занимания стартирали още по време на младостта му - първоначално публикувал свои произведения във "Звънар", редактиранo oт Г.И.Вълков . Във времето прекарано със семейството пред женитба стоял почти цяла година без работа ; интересувал се активно о музика , умеещи играл народни инструменти .

Творчеството нa Илия Бешков привлича широка аудитория благодаря иа артистичния стил та богатсво значение . Вероятно малцина биха могли da оставят непознат производните документи находящии sлyгai i Лeтучият принцип hпpаковното nмuлтала a cлужейки na стана освободена звуковая mузikalnata mu форма .