Моите спомени от Септември 1923

Събитията от септември 1923 година поставят важна разделителна линия в българското общество, която продължава да бъде актуална и днес. Тази книга служи като предупреждение, което може да ни помогне да избегнем повтарянето на подобни грешки в бъдеще, когато сме подведени от опитни политически манипулатори, които предлагат утопични идеи от чужди идеологии.

Темата за събитията около 23 септември 1923 г. е обект на много изследвания. През периода на управление на БКП историци акцентираха значително върху тази дата, но тяхната интерпретация беше силно пристрастна. След падането на комунизма през ноември 1989 г., българската историческа наука получава възможност да анализира по-свободно този критичен момент от историята си; все пак остава трудно откритие на безпристрастни свидетели с надеждни показания относно случилото се в Северозападна България. По време на комунистическия режим се публикуват различни „спомени“, но те често са неубедителни и имат пропагандистски оттенък.

Тази малка книжка запълва пробойната в изучаването на тези събития. Спомените на свещеник Йордан Попов не само документират избухването и потушаването на комунистическия бунт през 1923 г., а най-вече разкриват трагедията зад целенасочено разделения народ, доведен до взаимно унищожение заради интереси извън него. Духовникът успява да представи личните съдби както на участниците от едната страна, така и от другата. Освен това той описва как водачите на метежа с предварително подготвена валута напускат страната към Сърбия при осъзнаване провала му, оставяйки своите последователи да понесат последствията.

Септемврийските събития през 1923 година оставят дълбока следа в българското общество – раната още не е зараствала напълно. Като цяло книги като тази могат да послужат за предпазители срещу повторното допускане na подобни грешки под влиянието na ловки политически манипулатори с обещания за светло бъдеще чрез чужди идеологии.