Хотелът на спомените

"Хотелът на спомените", написан от Златко Ангелов, представлява психологически роман, в който се преплитат различни спомени, записани по време на действието. Семейната история е представена от първо лице не чрез гласа на автора, а през перспективата на самите персонажи, използвайки езика на образовани индивиди.

Тази автобиографична творба притежава географска и хронологична достоверност и наподобява стила на Елена Феранте и Карл Уве Кнаусгор. В нея измисленото и реалното преживяване се смесват без явни указания към живота на писателя.

В текста присъства дълбоката психологическа идея за човешката душа като отражение на емоционалната памет, която с времето претърпява трансформации – пречиства се от дребнавости и постоянно се обогатява. От тази гледна точка моралната биография никога не може да бъде окончателно определена преди смъртта. Персонажите разказват своите истории основно чрез собствената си памет, акцентирайки върху емоциите вместо върху обстановката или обстоятельствата около събитията.

Времето в романа играе роля далеч над рамките на простото измерение; то функционира почти като отделен герой.