Съчинения в десет тома Т.2: Под нашето небе (стихотворения и поеми)

Неговото творчество все още очаква вдъхновената оценка, която заслужава. Неспокойните времена не са подходяща среда за задълбочено изследване, което да е в унисон с неговите качества. Спомените ни днес не притежават такава претенция; те представляват само материал и свидетелства, отговори на въпросите, които всеки от нас си задавал. Какво ни остави той? Какво предаде на бъдещите поколения?

Преди всичко той ни показа как трябва да се обича родината – всичко онова, което съдържа тази дума: земя, хора, история, традиции и съдба. Обичта му може би е била донякъде първична и бурна; пламтяща и неизчерпаема – слепа понякога – но когато греши, тя блести с трагична чистота именно защото е любов и не омраза. Той внесе патоса на тази обич - мощен и завладяващ звук без аналог в българския език до него освен при Паисий; изпълни стихотворенията си, прозата и пиесите с този патос и достигна висотите на ботевското вдъхновение:

О! Славно бесило,
сравнено със светлината ти носиш кръста!

КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ