Казаларската царица

„Тя щеше да изстреля първите куршуми в тила му, казвайки: „Умри, звяр!”, но можеше и просто да замълчи.

Страхуваше се само да не загуби смелост в последния момент, който приближаваше след няколко секунди. Затова стискаше по-силно оръжието, за да провери твърдостта на ръката си и усети, че е стабилна.
Ох, колко привлекателна изглеждаше сега смъртта - дори сладка! Може би я деляха само няколко минути от вечността и от божия престол -
сега вярваше в Бога - милосърдният и праведен Бог, който нямаше да я съди с човешките очи, а ще прояви безкрайна благост към нейното страдание и великото дело на справедливост.

Той щеше да прости заради това, че много е обичала и страдала; единствено Той притежаваше върховен героизъм - способен беше от кръста си да не проклина мъчителите си или дори със самата мисъл да ги засегне. Той бе божествен!

А тя беше уязвима жена, направена от грешната човешка плът с душа жадуваща за възмездие - единственото нещо, което все още я задържаше на този свят.”