Карл Маркс и след него…

XXI век поставя пред нас важен философски и политически въпрос: дали да приемем концепцията за "края на историята" (както я формулира Фукуяма, т.е. идеята, че капитализмът е окончателна реалност) или пък да се надяваме на "края на предисторията" (по Маркс, което означава очакването човечеството да направи преход от "царството на необходимостта" към "царство на свободата").

Авторът предлага тройно решение на този проблем. Първо – чрез анализиране логическата структура на теорията на Маркс. След това – исторически, представяйки сложната и противоречива научна драма около учението му с помощта на идейни портрети на основните участници. И най-накрая – като прегледа научните дебати, проведени 50, 100 и 150 години след публикуването на първия том от „Капиталът“.

Тази перспектива ни подтиква към нуждата от диалектическо „снемане“ (aufheben; едновременно преодоляване, запазване и развитие) в рамките на марксизма в контекста по-широка научна теория, която можем да наречем своеобразен „постмарксизъм“. Първата стъпка в тази посока е предприета от А. Богданов с разработената от него “тектология”, известна още като всеобща организационна science. Днес актуалността й се проявява във възможностите предоставяни от “китайския марксизъм”. На всяка една от тези теми е отделено специално внимание.