Процесът

Франц Кафка е сред най-влиятелните писатели на 20-ти век, оказал значително влияние върху творчеството на автори като Албер Камю, Жан–Пол Сартр, Хорхе Луис Борхес, Джеръм Дейвид Селинджър и Джордж Оруел. Той оставя зад себе си забележителни произведения, които се колебаят между реалността и сюрреализма.

Кафка оказва дълбок отпечатък както в съвременното изкуство, така и в философията. Въпреки че последното му желание било ръкописите да бъдат унищожени, неговият близък приятел успява да ги спаси и по този начин променя хода на литературата.

На върха на литературната си кариера, заедно с новелата „Метаморфозата“ и многобройните разкази, стои романът „Процесът“, публикуван през 1925 година.

Главният персонаж Йозеф К., който е банков служител на тридесет години, получава обвинение в престъпление точно на своя рожден ден. Въпреки това не става ясно какво точно е извършил.

Йозеф К. не бива арестуван веднага; вместо това му се казва да чака допълнителни указания относно предстоящото дело. Информацията за процеса идва sporadично , но ситуацията остава объркана и несигурна; животът му става все по-труден за носене докато той попада във водовъртежа от абсурдни бюрократични процедури.

Романът "Процесът" се смята за едно от най-забележителните произведения на 20-ти век. Неговата сложност позволява множество интерпретации – може да бъде възприеман като автобиографичен или психологически роман. Някои изследователи го разглеждат дори като предсказание за бъдещето с акцент върху тоталитаризма и абсурда в бюрократичната система.