Умопомрачения

Книгата носи заглавие "Умопомрачения", което е в множествено число. Няма нищо неправилно или притеснително в това, особено когато става въпрос за любовни умопомрачения. Мъжът и жената сякаш изпадат в различни състояния на умопомрачение; множество от тези състояния изглежда са по-подходящи от едно единствено. В следващите два разказа обаче ще се разгледа истинско умопомрачение - такова, каквото сериозните речници описват като "загуба на здрав разум."

Според предговора на автора, творбата "Умопомрачения" (1925) представлява важен елемент от така наречената "клинична част" на неговото творчество, където ясно се чуват отраженията от кризите на писателя, причинени от неврастенията – негов постоянен спътник през целия живот. Двата разказа: "Думите. Церебрална драма" и "Ева и Кики. Семейна драма", проучват границите между лудостта и езика чрез две истории с прости герои и без излишни украшения. Хуморът тук е свързан със страданието, а теми като отчуждение, загуба на смисъл и опити за възстановяване му присъстват осезаемо. Читателят има възможността да навлезе в свят, който лежи “на неясната и неизменима граница между лудите и нормалните.”

Андре Байон (1875 - 1932) e сред най-екстравагантните, остроумни и чувствителни автори във франкофонската литература. Той получава признание във Франция и Белгия за оригиналния си стил благодарение на автобиографичните си произведения като “Историята на една Мария” (1921), “Един така обикновен човек” (1925) и “Ухолезата от Люксембург” (1928), които са познати също така на българския читател. Байон често е определян като предшественик на екзистенциализма, а сюрреалистите го виждат като сродна душа.