Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература

Темата за образа в книгата на Даниил и в междузаветната неканонична и апокрифна литература е изключително важна.

Свещеното Писание на Стария Завет достига до нас от дълбочините на времето, носейки откровения относно сътворението на света и човека. То осветлява началото на свещената история. Предава се първоначално като устна традиция, а след това записано по Божие вдъхновение, съдържа божествено вдъхновени истини. Тези истини често са представени чрез образното мислене на древните хора, използвайки езикови средства и контекст, които изискват искрена вяра в Бога, внимателен анализ и усилия за разбиране. В Свещеното Писание – особено в Стария Завет – можем да намерим много пасажи, които остават загадка за съвременния читател и ще продължат да бъдат трудни за интерпретация както сега, така и занапред. Един от тези сложни образи е "Синът човешки", който присъства в книгата на свети пророк Даниил както и в междузаветната и апокрифна литература.

Образът на Сина човешки има специално значение в новозаветната литература. Разрешаването на въпросите около неговия произход и значение представлява един от основните предизвикателства пред съвременната библеистика. Barnabas Lindars посочва този проблем като "централна тема" сред дискусиите във новозаветните изследвания през двадесети век. Темата е доста сложна както под старозаветния поглед, така и под новозаветния ѝ аспект. Можем да кажем, че тя придобива огромно значение спрямо мястото му според църковното учение от една страна; а от друга - разнообразието от въпроси включващи семитска лингвистика, историята на религиите относно историческия Иисус Христос, синоптичната традиция или богословското значение на образа въз основа на Евангелията.