Ням. Стихове

Васил Славов е роден в столицата София и завършва специалност английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Първата му стихосбирка излиза през 1989 година, а същата година заминава за Америка, където се занимава с литература и креативно писане. Преди да напусне България, той публикува поезия, художествена проза, преводи и критически статии в множество литературни списания. Той е автор на няколко книги с поезия и белетристика и притежава редица престижни литературни награди. Негови творби са представяни на английски език както в САЩ, така и във Великобритания.

Славов е член на Управителния съвет на Лигата на българските писатели зад граница. В момента живее със семейството си в Питсбърг, Пенсилвания.

**Ням**

Сега, когато вечерта преминава и облакът й става все по-лек,
мисля за секвоите покрай пътя, за мъдростта на моя роден край,
за тази кръв, която постоянно залязва; за силата от скромното отдаване,
как несбъднатото се разпилява и как гори очите ни.
За хората, които оправдаха трепета ми следобед сред гората,
а после се изгубиха между сенките под есенното жълто на кръстовете.
За тази бедна вечер до краен предел – носеща всичките ни дни,
за спомена как клепачът потреперва точно тогава, когато детето заспива.
За всичко онова което всеки носи у себе си; тихотата – онази осмисляща сила;
за смъртите ни and смеха преди да обърнем страницата.
Благодаря ти Боже че посети живота ми - живян пред прага
в момент преди да дръпнеш връвчето към там.
Благодаря ти за планината Боже; благодаря за музиката от майка ми в ръката,
онова което мога ще взема с мен – останалото ще изпратя с дима.
Сега… когато вечерта… угасва… последният свещник…
целувам кората на секвоите – стъпвам във водите небесни.