Строфи на Кръвта

"Строфи на кръвта" е една болезнена творба, представляваща поредния опит на Васил Славов (след "Фургоните на Адамсбърг" и "Тунелите на Галицин") да се върне към забравената същност на човека-емигрант и корените му; тя разкрива стремежа към родината и детството, както и мизерията и тревогите, свързани с живота в чужбина. Сюжетът черпи вдъхновение от личната биография на автора - второ поколение емигрант - който споделя срещи с фигури и имена от близкото минало, осмелили се да търсят светлината в живота вместо да поддават пред малодушие, лъжи или насилие.