Медийна грамотност в началното училище. Теория и педагогика

През 2020 година, пандемията от коронавирус предизвика сериозно изпитание за образователната система. Училищата бяха затворени и учениците трябваше спешно да преминат на дистанционно обучение чрез различни медийни платформи. Заради задължителното виртуално учене дори малките деца прекарваха по 4 до 5 часа дневно пред компютрите и дигиталните устройства, без да имат необходимите умения за работа с тези технологии или за усвояване на информацията от тях.

Тази ситуация подчерта важността от развитието на медийната грамотност при учениците още в началния етап на основното образование. Книгата предлага иновационен модел за изграждане на базово ниво на медийна грамотност у ученици от 1-ви до 4-ти клас чрез извънкласни дейности. Разработена е учебна програма с упражнения, задачи и дидактически игри, включващи медийни технологии. Това изследване е първото комплексно проучване по темата в България след внимателен теоретичен анализ и тестиране в училищна среда.

Книгата е предназначена не само за преподаватели и студенти, но също така за експерти в областта на образованието и медиите, както и за всички заинтересовани страни по тази тема. В нея се разглеждат научните концепции свързани с медиите, актуалната нормативна база относно ключовите компетентности, медийната грамотност и учебното съдържание в начален курс според европейската образователна политика. Освен това са систематизирани международният опит в обучението по медийна грамотност сред деца между 7-11 години, а също така възможностите предоставяни от формалното и неформалното образование.

Предложен е теоретичен модел за развитие на медийната грамотност с пет уникални технологични подхода към обучението посредством извънкласна работа. Създаден е диагностичен инструментариум для измерване нивото на медийна грамотност у малките ученици.

С представения модел се постига основополагающо ниво на медийна култура при децата; онези които развиват висока степен на медийна грамотност могат ефективно да получават информация от различните източници, правилно интерпретират текстове свързани с медиите и разпознават водещи послания във тях; сами могат успешно да генерират свои собствени медиини продукти и текстове като развиват критичното си мислене.

В изследването участват общо 161 ученици от трети и четвърти клас, 113 родители чии деца посещават началния образователен етап , както над сто начални учители . Изследването беше проведено в девет училища във Велико Търново плюс Българско неделно училище „Българче“ намиращо се град Неапол Италия.