Голямата странна градина

Във всяко дете се крие един възрастен, а в всеки възрастен продължава да живее едно дете. Затова „Голямата странна градина“ е история както за деца, така и за възрастни.

Тази приказка написах преди петдесет години, когато бях съвсем различен човек и водех живот, който сега изглежда чужд. Тогава бях млад, безгрижен и очарователен; вече имах две публикувани книги. Четях Достоевски и философията, която не разбирах напълно, обичах да размишлявам и да пиша за смъртта с усещането, че тя никога няма да ме застигне. Бях изпълнен с вдъхновение от словото – то ми носеше радост и тъга едновременно; през нощите ме будеше желанието да пиша след чаша силно горчиво кафе.

Тогава на света се появи моята първородна дъ daughter Неда. Кръстихме я така защото името й съдържа „не“ и „да“, символизирайки каква трябва да бъде истинската жена – между тези две крайности. Обзет от щастие реших да благодаря на съдбата си като създам приказка посветена на нея - „Голямата странна градина“. Наскоро намерих старата книжка в библиотеката си; прочитайки я отново почувствах смесица от щастие и тъга по миналото ми – осъзнах колко близо съм до края на своя път в тази необикновена градина на светлина и мрак.

Пред вас е „Голямата странна градина“… добре дошли в страниците ѝ! Аз ви приветствам такъв какъвто бях!
Владимир Зарев

„О колко малка е тази градина – сто крачки напред и назад, сто наляво и надясно… А светът не може да бъде толкова тесен: къде тогава ще живеят децата?“
Неда вътрешно реши утре задължително да излезе навън в търсене на Пътя.
Из „Голямата странна градина“