Чудовището

„Чудовището“ – роман, който разглежда старостта и упоритата младост

Докато преглеждах ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте – една дълбока и трогателна творба. В „Чудовището“ също се усеща силен емоционален заряд. Но освен това, написаното често ме насочваше към „Записки от подземието“ на Достоевски. Тоест, става дума за човешката природа с нейните противоречия и двойственост. От една страна са привлекателните и красиви черти у човек, а от друга – тъмното пространство в него. В този контекст романът е много убедителен и смея да твърдя като опитен литературен критик, че притежава класически елементи.

„Чудовището“ представлява един изключително емоционален и мъдър разказ. Той говори за красива но невъзможна любов, за времето и неговото безмилостно влияние, както и за надвисналата сянка на Чудовището зад която се крие Забравата.



Стойо Вартоломеев

Редактор